Учените се доближават до отговора на въпроса, защо са измрели мамутите. Според най-новата хипотеза, живеейки на ограничена по площ територия, те са се кръстосвали със свои близки роднини, което е довело до израждане на вида.
Изследването е дело на международен екип от учени, детайлно анализирали генома на вълнестия мамут (Mammuthus primigenius). Анализирани са ДНК на мамут, живял преди около 45 000 години в североизточен Сибир, както и на образци на 4300 години, открити на остров Врангел. В двата случая учените са успели да извлекат цялата значим част на ДНК-то животните, което е предпоставка за максимално точна картина.
В рамките на изследването, чиито резултати са публикувани в списание Current Biology, става ясно, че през последните 300 000 години мамутите на два пъти са били застрашени от изчезване. Популацията на Mammuthus primigenius за почва значително да намалява в началото на средния плейстоцен – преди около 250 – 300 хиляди години. Засега не са ясни причините за този спад в популацията, още повече, че видът все пак е успял да оцелее. Последвалото след това заледяване “довършва” окончателно малочислената група животни и към края на ледниковия период преди около 12 000 години, вече е било невъзможно да се спре тенденцията към намаляване на броя на животните.
Мамутите на остров Врангел са един от последните представители на вида. Те успяват да надживеят с почти 6 000 години събратята си от континента. ДНК анализът показва, че за геномът им е характерна много малката наследствена променливост. Явлението се наблюдава при изчезващи популации, където представители на вида с много близки роднински връзки са принудени да се чифтосват помежду си.
В резултат на научната разработка става ясна причината за изчезването на “островните” мамути. Проучените ДНК вериги в бащините и майчините участъци се различават минимално, т.е. – родителите на животното генетично са били близки роднини, което е логично за популации, живеещи на малка и изолирана територия. Кръвосмешението (или по-точният термин е “инбридинг” – кръстосване с близки родственици) води до повишаване на генните мутации. С всяко следващо поколение здравословното състояние на мамутите се е влошавало и в един момент вече не са били в състояние да оцеляват във враждебните условия на околната среда.
В същото време обаче, генетичното разнообразие на древните мамути е било значително по-широко, затова пред учените стои нова задача – да опишат причините, довели до първият етап в резкия спад на числеността на популацията на вида.