Нов демографски модел показва, че групата хора, живели на територията на Европа веднага след края на последния ледников период, е била далеч по-малобройна, отколкото е нужно за стабилно съществуване и нормално възпроизводство. Обикновено “минимално необходимият” брой на хората в такава група е около 500 човека, но първите “европейци” в постледниковия период да живеели на групи от по 20-30 души.
Рон Пинхаси, водещ изследовател на проекта ADNABIOARC, професор от университета в Дъблин, Ирландия, казва: “Като археолог и антрополог останах много учуден, когато моделирането показа колко малобройна е била популацията”.
Резултатите от изследването са важни за разбирането на произхода на жителите на съвременна Европа. Сега учените ще се наложи да преразгледат не само модела на разселване на хората и колонизацията на континента ни, но и генетичното ни родословие.
Екипът на Рон Пинхаси открива, че генотипът на ловците и събирачи, обитавали преди 14 и 7,5 хиляди години териториите на съвременните Унгария и Швейцария, е много близък до образци от същата епоха, открити в днешните Дания и Швеция. Тази сходност пряко сочи към факта, че генетичното разнообразие на населявалите западна и централна Европа праисторически хора е било много стеснено. В демографията това явление се нарича ефект на гърлото на бутилка. Причината за свиването на генотипа е изолацията и частичното измиране на “европейците” по времето на ледниковата епоха.
Професорът смята, че хората от постледниковия период са се придвижвали из континента на малки групи. Тези групи може да са дошли в Европа още преди студът да се спусне от север, а по времето на максималното вледеняване на континента, за дълго са оставили изолирани помежду си. Известно време след края на ледниковия период хората от тези групи започнали постепенно да се разселват из Европа и да се обединяват в по-големи формирования. Процесът е продължил хиляди години.
Разселването на европейците върви паралелно с попълването на северните популации с жители, населяващи по-топлите южни част на континента и отчасти от Азия. Особено значим е “приносът” на пристигнали от Близкия Изток преселници.
Припомняме, че скорошно ДНК изследване на съвременните и древните европейци показа, че населението на този регион от света води началото си от три групи хора – местни ловци-събирачи, ранни земеделци, пристигнали от териториите на Близкия Изток, както и древни жители от северна Евразия. Освен това, стана ясно, че европейските ловци-събирачи и преселилите се ранни земеделци са живели близо едни до други в продължение на повече от две хилядолетия. Земеделците от Близкия Изток е много вероятно да са се прехвърлили в Европа по море.