Археолози откриха в Египет останките от жертви на страшна епидемия, до толкова ужасна, че един древен писател я описва като краят на света.
При разкопки на територията на погребалния комплекс Харва, Ахименру, на западния бряг на Нил, в околностите на древна Тива, екип италиански археолози се натъква на тленни останки, които са били засипани с дебел пласт негасена вар. Този материал се е използвал в древността като дезинфекционно средство. Открити са и три пещи, където е обгаряна варта, и гигантско място, на което са изгаряни човешки останки. По всяка вероятност жертвите са били покосени от чума, затова телата са били изгаряни или заравяни под дебел слой вар,
Фрагменти от керамика, които са открити в пещите, позволяват на екипа да датира останките към III век, т.е. времето, по което поредица от епидемии, известни днес като Мора на Киприян, става причина за разоряването на древен Рим (през този период Египет е римска провинция).
Свети Киприян е епископ на Картаген и описва чумата като предвестник за края на света.
Франческо Тирадрити, глава на италианската археологическа експедиция обяснява: “По време на бушувалата между 250 и 271 година чума, всяка година само в Рим са измирали по около 5 000 души”.
Експедицията изучава свидетелства за епидемията в продължение на цели 15 години – между 1997 и 2012 година. Паметникът, който изследват, е построен през VII век пр.н.е. и е послужил за погребението на великия фараонов уредник на име Хавра. След смъртта му египтяните постоянно са използвали мястото и за други погребения. Но след като там са погребани жертвите на Киприяновата чума, мястото е изоставено и повече не е използвано.
Погребалният комплекс е най-големият “частен” погребален паметник в Египет. Изследвания се водят там от 1995 година. Смята се за един от ключовите паметници за изучаване на изкуството в периода на Късен Египет – последният разцвет на египетската цивилизация, продължил от началото на VII век до средата на VI век преди новата ера.
“Използването на комплекса като място за изгаряне на хора, починали след инфекция, е създало лошата му репутация и го е обрекло на забвение, докато мародери не са проникнали в комплекса в началото на XIX век", казва Тирадрити.
Киприян оставя доста подробно описание на мъките, застигали жертвите на чумата преди да умрат. “Стомахът, отслабен от постоянното движение, отнема от телесните сили. Пожарът, възникващ в костния мозък, преминава в най-различни язви, червата се тресат от непрестанното повръщане, очите парят от прилива на кръв. На някои им отсичат ръцете и краката, или други телесни органи, поразени от гниене”.
В своя труд, наречен De mortalitate, написан на латински, светията от Картаген изказва предположението, че настъпва края на света: “Възлюбени братя, иде царството Божие – награда за живота и радостта на вечното спасение, вечната радост и придобиването на изгубеният рай”.
Ние знаем, че морът на Киприян не довежда до края на света, но пък става причина за силното отслабване на Римската империя. Съществува хипотеза, че именно тази епидемия ускорява упадъка и падането на Рим. Исторически потвърдено е, че нейни жертви стават поне двама римски императори – Хостилиан, умрял през 251 г. и Клавдий II Готски, починал през 270 година.
Останки, открити в Луксор, потвърждават мащабността на епидемията. Италианските археолози не откриват никакви данни за това, че жертвите са погребвани със съответните религиозни ритуали. Телата или са били директно изгаряни, или са погребвани под дебел слой негасена вар. Това, смятат учените, е сигурен признак, че е било наложително да се освободят от заразните трупове колкото се може по-бързо.
Някои съвременни изследователи са на мнение, че тази епидемия може да не е чумна, а на разновидност на едра или дребна шарка. Откритите човешки останки може да дадат на антрополозите материал за изучаване, но Тирадрити предупреждава, че от тях не може да бъде извлечена ДНК за анализи.
Макар през последните години постоянно да се обсъждат методи за извличане на ДНК от мумифицирани останки (например, от мумията на Тутанкамон), археологът не вярва в резултатите на толкова древни образци. Той е на мнение, че в климатичните условия на Египет, ДНК се разрушава напълно. ДНК би могла да се запази добре само в условията на постоянно ниски температури, каквито в Египет е трудно да се постигнат.