Експерти пресъздадоха лицето на древногръцко момиче, живяло преди около 9000 години (видео)

Правим копие на меча на Кубрат

Учени създадоха карта на движението на мисълта в мозъка

ДНК-анализ разкрива същинската връзка между мумифицираните тела на "двама братя"

Голям астероид ще прелети максимално близо край Земята (видео)

Древните египтяни са установили периода на Алгол и са го ползвали за предсказания

NASA показва как са се променили някои кътчета на Земята през последните 30 години

Учени разработват кръвен тест за ранно откриване на осем вида рак

Натурална минерална заблуда. Защо в шампоаните няма нито перли, нито коприна

Защо златото е жълто?

Откриха най-дългата подводна пещера в света

Учени определиха главната опасност, свързана с консумацията на сол?

Метеорит падна близо до Детройт

Япония ще изстреля спътник за наблюдение на Земята

Китайски експерти реставрираха 2500-годишно "легло-дракон"

Проф. Лилия Илиева: Историята на Петър Богдан не променя миналото, а бъдещето

4.12.2017 г. 16:05
"История на България" на Петър Богдан не променя миналото, а трябва да промени бъдещето", каза на пресконференция днес в Благоевград проф. д-р Лилия Илиева, откривател на ръкописа, предаде кореспондентът на БГНЕС в града.

Между историята на Паисий и тази на Богдан не трябва да има съревнование, а само съпоставка и то само от учени. Трудът на Богдан представя България пред Европа и е предназначена за европейския читател, допълни Илиева.

Поради големия интерес към откритието й, днес преди обяд бе дадена пресконференция в ЮЗУ "Неофит Рилски".

Показано бе ксерокопие на ръкописа и бе представен екипа, с който проф. Илиева е работила по проекта: гл. ас. д-р Любка Ненова, д-р Красимира Хаджиева, доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, доц. д-р Радослав Цонев, доц. д-р Гергана Падарева-Илиева, гл. ас. д-р Биляна Тодорова, гл. ас. д-р София Мицова. Ръководител на проекта е проф. д-р Илиева, като в изследването участват още Маргарет Димитрова от Софийския университет и д-р Андрей Бобев – лектор в ЮЗУ и член на Кирило-Методиевия център.

„Всеки член на екипа е работил с различна задача, като проф. Илиева достига до откритието. Тя пътува в Далмация и Модена, където всъщност намира ръкописа”, каза в началото на пресконференцията проф. д-р Магдалена- Панайотова-Костова-декан на филологическия факултет.



„Учудена съм от въодушевлението върху този стар текст. Мислех, че разглеждането и публикуването му е чисто научен въпрос. Оказа се, че има и много голям обществен интерес”, каза встъпителното си слово откривателят на ръкописа проф. д-р Лилия Илиева.

Този интерес й напомнял на едно старо събитие от професионалния й живот.

„Пак беше свързано с работа по един проект и тогава се правеха връзки между науката и търговията. По този повод ръководителката на катедрата попита „Вие какво ще продавате?“, а един мой колега ? отговори, че има неща, които не се продават. Сега разбирам, че той е бил прав, защото виждам с какво внимание българите се отнесоха към този текст, който досега е бил буквално непознат. Находката „дойде“ при работата по един научен проект с колегите от катедрата по „Български език“. Задачата ни беше да изследваме нещо, което не се вижда, когато става дума за българската култура през XVI, XVII и XVIII век. Това са периодите на нашите интереси и това са времена, в които се е проявила европейската модерност в българската култура. Те се проявяват на различни места. Например първият българин, който е открил една стара печатница с кирилски букви във Венеция, е родом от Кюстендилско. Но някакъв своеобразен връх през XVII в. се постига в Северозападна България. Българите от този край получават възможност да се образоват в Западна Европа. Един от тези хора е Петър Богдан. Така тръгва неговият велик път на просвета и патриотизъм.



Петър Богдан нарича българите „моите сънародници“. Затова той е написал един труд на латински език. Аз се надявах, че ще го напише на друг език, тъй като той пише на една смесица от родния си диалект и южнохърватски. Преди нашето откритие Божидар Димитров намира един фрагмент на труда, който е бил редактиран и силно опростен. Пръв обаче Никола Милев прави изследване, с което се доказва, че съществува Историята на Петър Богдан. Милев намира данни, че през 1668 г. авторът е посетил Венеция с намерението там да отпечата своя труд, но не е имал финансова възможност. Отпечатването е било около 30 скуди, което не е никак голяма сума, но Петър Богдан не е разполагал с нея. Бакшич търси съдействие от Конгрегацията-обединение на католически общини в рамките на един орден, работещо за пропагандирането на католическата църква, която отпуска средствата за печата. Така ръкописът попада у един хърватски филолог и духовник, подписвал се с името Джовани Пастрицио. Пастрицио по неизвестни причини е започнал да съкращава текста и да снижава стила му. Това, което досега е известно като фрагмент от текста, противоречи на духа на стила на съчинението, което е написано в духа на елитната за времето си европейска образованост. Важен източник, на който Петър Богдан се позовава, е Цицерон. Текстът е много труден за превод”, обясни проф. Илиева. Според нея в съчинението също така има множество цитати от старите римски автори.

„Петър Богдан прави и описание на град Томи, днес в Румъния, но авторът го представя като български град. За самия произход на българите Петър Богдан обяснява, че те са дошли от Волга. В географските си описания на България той употребява римските наименования на областите.

Данни за биографията има от многобройните му трудове и писма до Ватикана. Преди да стане известен неговият епохален труд, един автор от Ватикана - Петър Коледич, е написал една много ценна студия върху Петър Богдан и тя е основа за по-нататъшните изследвания, а той казва, че трудовете на Петър Богдан са първокачествен исторически материал и трябва да бъдат събрани, не само заради българите, но заради другите югославяни. Ръкописът на „История на България“ е в единствен екземпляр. Ръкописът след смъртта на Богдан все пак е бил издаден от Венеция в книга. Авторът се е подписал по различен начин. И целта на нашето изследване беше разкриването на някои български първо-печатни книги, сред които се появява и „Историята…”. Петър Богдан има заслуга и за това, че представя за първи път в Европа съчинение на Патриарх Евтимий.

Има и други първопечатни книги, които не знам колко на брой са. Предстои и тяхното изследване”, допълни откривателката. Тя поясни, че ръкописът на Петър Богдан все още не е преведен изцяло от латински.

„Целта на Петър Богдан е била да представи пред Европа българите по начин, който ще се приеме добре от европейците. Затова и той е показал себе си като културен човек, който познава римската старина. Той е показал, че българите се вписват в европейската християнска рамка. Той се цели върху висшите политически кръгове в Европа, пред които очертава географските граници на българите. Очертава границите спрямо старите римски провинции, като подчертава, че това са български земи. Той е написал за европейския читател този труд, както и за българския интелектуален елит през XVII век”, поясни проф. д-р Илиева.

Според нея в никакъв случай не става дума за противопоставяне, пази Боже, между други подобни по-късни трудове.



„Съпоставки между „История славянобългарска“ и „История на България“ могат да бъдат правени само от специалисти. В никакъв случай не може да се отрича трудът нито на единия, нито на другия автор и това как единият пише за ползата от историята.

Това, което пише великият Паисий, както и сам казва, е предназначено за хората – орачи и копачи и прости занаятчии. Но делото на Паисий се е появило поради други исторически интереси.

Ние имаме някаква обща представа за правописа. Цялостен превод предстои от латинистите. Ценно обаче е, че Петър Богдан пише за Кирил и Методий, как в цяла България се използва азбуката, която се нарича „Кирилска”. А за мен беше радостно, че в цяла България се използва азбука! Говорим за грамотност”, каза още проф. Илиева.

Отговаряйки на репортерски въпрос тя обясни как е достигнала до откритието си:

„Това беше един дълъг път, помогна ми добрият шанс, четейки описа на една частна колекция, прегледах съдържанието на един сборен ръкопис, и на предпоследно място и най-обемист беше нашият. След това следва трактат от съвсем друг автор. На нас ни трябва не да си променим историята, а да си променим бъдещето. Да не очакваме от историята някаква материална подкрепа. Хубаво е, че имаме толкова ценен и изискан труд от човек с високо образование. За мен е гордост, че е имало българин с такова образование на равнището на Европа”, категорична бе проф. Илиева.

Според нея Божидар Димитров е направил много за популяризирането на Петър Богдан. „Авторът обаче е много по-известен в Румъния, защото е ценен за тамошната наука. Оставил е много ценни трудове при посещението си в княжевския двор – писал е впечатления, описания. За жалост една американска славистка, която казва, че Богдан е от Дубровник и само се е заселил в България, което въобще не е вярно”, завърши проф. д-р Лилия Илиева. /БГНЕС
Коментари