Има нарушение при случая с починалата родилка в Плевен

Ралица Агайн подаде оставка, парламентът я прие

4000 учители не стигат в училищата в страната

Kаварна отново посреща Държавното първенство за настолни корабни модели секция „С"

Започна турнир по подводен риболов за Купа Каварна

"Огнена фиеста Чиракман 2018“

Нова жалба срещу поръчката на линейки, мотивите – същите като в старата

Борисов увери, че управляващата коалиция е стабилна

Остава в сила бедственото положение в Тетевенско

Спасиха 13 бедстващи деца в Гложене

ГЕРБ ще подкрепи ветото на президента върху закона за приватизацията

Стотици изчезнали в Лаос след скъсване на язовирна стена

Полицията в София арестува мъж, карал автомобил с близо 3,45 промила алкохол

Движението по пътя Симитли - Кресна е възстановено

Австрия заяви, че няма да приема мигранти, върнати от Германия

Десислав Данов: Дойде време да се приеме законодателно решение за личен фалит – вече се задъхваме от

8.2.2018 г. 18:48

Дойде време да се приеме законодателно решение за личен фалит – българските домакинства продължават да се задъхват под тежестта на необслужвани и невъзможни за обслужване кредити. Едновременно с това, финансиращите институции също изпитват сериозни затруднения в изчистване на портфейлите си от „лоши кредити”.

Тези и други въпроси обсъждахме днес на кръгла маса - „Личен фалит” и предлаганите промени на Директива 2012/30/ЕС, която бе организирана от Българския финансов форум, заедно с Betterfinance, Асоциация „Активни потребители”, Асоциация за финансова коректност и Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги. Участваха изтъкнати икономисти и финансисти, между които омбудсманът Мая Манолова и проф. Искра Балканска от Икономическия институт на БАН .

Бе отчетено, че към юни 2017 г. брутните необслужвани кредити са 12.1% от всички отпуснати заеми и аванси, което е три пъти повече от средното ниво за ЕС ? 4.6%, показва работен доклад на Европейската комисия, разпространен в края на миналата седмица. Според него в по?неизгодна позиция от нас са само Гърция (с 46.9% лоши кредити), Кипър ( с 33.4%), Португалия (с 15.5%) и Италия (с 12.2%). При лошите заеми в частния сектор положението е още по?тревожно. България е трета ? с 19.2% след Гърция и Кипър.

Възможно решение на този проблем е приемането в спешен порядък на законодателство, което въз основа на балансиран подход между интересите на кредитори и длъжници, да позволи финансовата система да бъде „отпушена” и да се даде възможност за минимизиране на катастрофалните социални последици от съществуващата до момента ситуация.

Днешната кръгла маса е продължение на друга, която се състоя преди 2 г. в сградата на КНСБ с участието на омбудсмана, на нашия уважаван икономист проф. Кръстьо Петков, който вече не е сред нас, на финансисти и на синдиката. Темата беше същата.

В Директивата на ЕС, която в момента се одобрява от европейските държави-членки, изрично е записано, че би било добре да се приемат законодателни промени в областта на личния фалит. Тя третира основно фалита на фирми, но се казва в нея, че същото може и е добре да се приложи и за физическите лица.

На базата на точно тази Директива е препоръчително да си направим наш закон за фалит на физическите лица. Въпросът е дали имаме воля за това, защото сме едни от последните европейски страни, в които този въпрос все още не е уреден.

В моята презентация направих едно сравнение между Директивата и един интересен доклад на Световната банка, който третира несъстоятелността на физически лица и който е, може би, един от най-сериозните документи по темата. Разбира се, Директивата е много по-тясна от самия доклад на СБ, защото тя препоръчва доста неща да се приемат в националните законодателства на отделните държави, в които акцентът е върху реинтеграцията на длъжниците. Изключително важно за обществото е този тип хора отново да получат шанс отново да влязат в стопанския оборот. Докато нашият подход досега в България е наказателен. От една страна длъжникът се третира като полупрестъпник, а от друга страна е налице даже един вид стигматизация. Той търпи изключително негативни последици от това, че е длъжник и че не е успял да си върне дълговете.

Ще попитате как да стане така, че системата да се успокои и уравновеси?

Десислав Данов, финансов експерт. 

Има редица примери. Например, във Великобритания можеш да фалираш като подадеш дистанционно документи, която услуга струва около 600 паунда и парите могат да се платят разсрочено. Самата процедура отнема около година и след този период ти си освободен от задълженията си. Опасността от вечния длъжник е, че той няма друго спасение, освен да влезе в сивата и черна икономика.

В България имаш ли проблеми с банки, финансови институции и най-общо – кредитори, единственото решение е влизането в сивата икономика, а в един красив момент дори да емигрираш от страната. Законодателството в момента стимулира емиграцията на работна сила, на онези българи, които имат финансови проблеми, извън страната.

Директивата е опит да се хармонизира законодателството на европейско ниво и тя е едно, но всяка държава-членка на ЕС си има собствени правила за фалит на физическите лица. Решенията са в доста широк диапазон – във Великобритания всичко е облекчено и е в полза на длъжника, но има и лоши примери – като в Германия и в Ирландия, в които страни производството може да се влачи от 6-8 години, докато длъжниците не бъдат изстискани откъм средства максимално. Въпросът е, че ние в момента имаме основа – Директива 2012/30/ЕС и сега трябва да се подходи разумно, а не да се затлачва проблема със създаването на работни групи по въпроса – сигурен начин нищо да не се получи накрая.

Моето мнение е направо да се пристъпи към законопроект с облекчен вариант за длъжниците. Защото мога да ви изредя колко работни групи са правени досега без резултат. Проучвания също има, и то не малко, по въпроса – и от тях вече няма нужда, защото проблемът е пределно ясен. Цялата работа е да се вземе най-доброто работещо законодателно решение от друга европейска страна и да се адаптира към българската действителност. И това да стане максимално бързо – няма нужда за пореден път да се убеждаваме, че водата е мокра. /БГНЕС


Десислав Данов, финансов експерт.

Коментари